Маичка (Мая)
36 39
1.08.2005 г., 8:32 ч.

Тя 

  Проза
1114 0 2
Тя не знаеше от кой свят идва. Всеки ден тук беше толкова еднакъв, но тя си го правеше различен, защото беше различна.
Нямаше семейство, не искаше и да има. Нямаше приятели, прекалено много пътуваше. Не по принцип, само в себе си. Но когато толкова често прескачаш от крайност в крайност, хората просто няма как да те разберат. Нямат шанса да те догонят.
Облече дънки и тениска и огледа стаята си. Трябваше да изчисти. Може би утре...
Метна раница на гърба си и тръгна отново да търси себе си.
...Пристигна в залата първа. Преоблече се и пусна музика. Тъй сама и тъй щастлива. В това огромно пространство, а сякаш го изпълваше цялото.
Танцуваше за себе си и за всичките си мечти. Танцувайки, минаваше през целия си живот. Танцуваше, за да диша и за да има моменти, които да спират дъха и. Просто танцуваше.
Преоблече се отново и си тръгна. Не дочака останалите. Не и трябваше вниманието им. Беше срещнала себе си в онази зала, в огледалата. И сега имаше много да мисли над тази среща...

© Мая Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Макар да не разбираше логиката на нещата, в този момент се чустваше точно така, както винаги е искала да се чуства. В съзнанието и избледняха звук и картина, за да се съсредоточи и да запомни всичко, което по-късно щеше да анализира множество пъти.
  • Тя престъпи към огледалото. Приближи ръка. Не докосна хладната повърхност, а премина през нея. Видя я като клонче на което беше кацнало птиче и пееше.
Предложения
: ??:??