Тя идва от малко градче, търсейки късче надежда. Тя е наивна и вярва в доброто у хората. Но далеч от провинцията рядко се среща добро. А тя продължава да вярва.
Затова й разбиха сърцето. Затова й стъпкаха мечтите. А тя продължава да вярва.
С дете на ръце и малко надежда, тя брои дните до промяната. А тя все не идва. Никога не идва.
И вятърът отвява надеждата. Дъждът отмива утехата. Детето вече го няма. Няма я и вярата ...
Колко сме наивни!
© Марти Петрова Стефанова All rights reserved.
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
Katriona
Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...
РосиДимова
Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...
Heel
Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...
Plevel
Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
