Тя идва от малко градче, търсейки късче надежда. Тя е наивна и вярва в доброто у хората. Но далеч от провинцията рядко се среща добро. А тя продължава да вярва.
Затова й разбиха сърцето. Затова й стъпкаха мечтите. А тя продължава да вярва.
С дете на ръце и малко надежда, тя брои дните до промяната. А тя все не идва. Никога не идва.
И вятърът отвява надеждата. Дъждът отмива утехата. Детето вече го няма. Няма я и вярата ...
Колко сме наивни!