Тя прилича на ангел /21-30 епизод/

ЕП. 21
ИНТ;НОЩ; В КОЛА.

Родителите на Ангела пътуват към болницата. МАЙКА ѝ не спира да плаче.

МАЙКА
Аз съм виновна. Аз съм виновна за всичко.

БАЩА( Константин)
Вината е и на двамата. Дано не е късно вече... дано.

МАЙКА
Карай по-бързо, моля те.

БАЩАТА натиска газта до долу.

ЕП. 22 (ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ)
ИНТ;НОЩ; В ТАКСИ;

МОМЧЕ и МОМИЧЕ се натискат на задната седалка в такси.

МОМЧЕ
Як купон стана. Ама мноо се напраих.

МОМИЧЕ
Всички се напраихме. Само не разбрах накрая, ква беше тая суматоха.

МОМЧЕ
Де а знам. Май търсеха неква Ан или Ани...

ТАКСИМЕТРОВИЯ ШОФЬОТ ги слуша и клати глава неодобрително. Поглежда към снимка на таблото. На нея се вижда жена прегърнала малко момиченце. Точно тогава таксито удря странично автомобил, (в който са майката и бащата на Ангела) движещ се с висока скорост. Таксито изхвърча във въздуха. Другата кола се превърта няколко пъти по платното. Таксито пада по таван и избухва.

ЕП. 23
ИНТ; ДЕН; БОЛНИЧНА СТАЯ;

18 годишната АНГЕЛА е на легло. Цялото ѝ лице е в белези с тръбички в носа. До нея изправен стои лекар. Държи ръката ѝ. От очите ѝ се стичат сълзи.

ЕП. 24
ИНТ;НОЩ; В СТАЯ

(18 годишната) АНГЕЛА облечена в бяла нощница е завързана с вериги за стол. Намира се в тъмна стая с оскъдна светлина. Няма врата и прозорци. Пред себе си вижда родителите си, които протягат ръце към нея и я молят за помощ. Но нещо ги дърпа назад. Чува се зловещ мъжки глас.

МЪЖКИ ГЛАС
Ангелааа, един ден ще бъдеш моя. Чакам те с нетърпение. (зловещ смях)

ЕП. 25
ИНТ;СУТРИН; КЪЩА РОД. АНГЕЛА;СПАЛНЯ

АНГЕЛА  се събужда с писъци. Чува че някой тропа на вратата и я вика.

ПРИГЛУШЕН МЪЖКИ ГЛАС (зад кадър)
Ангела, знам че си тук. Отвори.

ЕП. 26
ИНТ;ДЕН; КЪЩА РОД;АНГЕЛА;АНТРЕ

АНГЕЛА стои пред вратата и трепери. Отвън се чува мъжки глас.

МЪЖ
Важно е, трябва да говоря с теб. Чуваш ли?

АНГЕЛА
Тук съм. Момент.

Поема си дълбоко въздух и бавно отваря вратата. Пред нея стои мъж с костюм. Щом го вижда се разплаква.

МЪЖ (адв.Иван Готев)

До кога ще се криеш? Мисля, че ти дадох достатъчно време.

АНГЕЛА
Дори не успях да бъда на погребението им.

МЪЖ (адв.Иван Готев)
Бях се погрижил за всичко. Освен техен адвокат, те са... Знаеш...те бяха най-близките ми приятели. Загубата е и моя.

АНГЕЛА
Влез, ще направя кафе.

МЪЖ (адв.Иван Готев)
Да. Определено ще ти трябва.

ЕП. 27
ИНТ;ДЕН;В ГОСТНАТА

АНГЕЛА и МЪЖЪТ (адв.Иван Готев) пият кафе на масата в гостната.

МЪЖ (адв.Иван Готев)
Готова ли си да ме изслушаш? Във връзка с наследството е.

АНГЕЛА а кима с глава. 

МЪЖ (адв.Иван Готев)
Преди няколко месеца родителите ти бяха в кантората ми...
Ще ти го кажа направо... Оставят цялото имущество и всички пари... на една фондация, която се занимава с благотворителност. Чуваш ли

ме, Ангела?

Ангела го гледа безизразно.

АНГЕЛА
Заслужам си го. Дори не знам защо съм жива. Да си бях отишла аз. Знам, че ме мразиш.

МЪЖ (адв.Иван Готев)
Силни думи... Просто бяха прекалено добри с теб. Но си имаше причина. А аз нямах право да им се бъркам. Ти беше последната им надежда да имат дете.

АНГЕЛА
Надежда...? Няма що!

МЪЖ (адв.Иван Готев)
Трябва да се стегнеш заради тях.

Изважда от джоба си плик с пари. Оставя го на масата.

МЪЖ (адв.Иван Готев)
Докато си стъпиш на краката. Нямаш много време... Търси си квартира и работа. До месец трябва да си напуснала къщата.

ЕП. 28
ИНТ:ДЕН:ВЛАК;WC 

18 годишният Борис е в тоалетна на влак. Седнал е на тоалетната чиния, която отдолу е покрита с вестници.  (Дрехите му не са свалени. Просто е седнал) В скута държи раницата си. Влакът постепенно спира. Той се изправя, заслушва се. Веднага щом влака спира напълно, излиза от тоалетната. Насочва се към най-близката отворена врата. Скача от влака и тича напред.

ЕП. 29
ЕКСТ; ДЕН; ПРЕД ЦЕНТРАЛНА Ж.П. ГАРА СОФИЯ

БОРИС стои пред входа на централна Ж.П гара София. Поема дълбоко въздух и вдига ръце нагоре към слънцето. Усмихва се. Отзад го бута мъж. 

МЪЖ
Абе, ти нормален ли си? Кво си застанал на входа?

БОРИС го поглежда и се усмихва широко.

БОРИС
Не, Г-не!

ЕП. 30
ИНТ:ДЕН; БОЛНИЧНА СТАЯ

Д-Р СЕРАФИМОВА влиза при пациент. Дърпа завесата, стаята се осветява от слънцето.

АНГЕЛА
Как си, Райчо. Днес има ли подобрение?

ПАЦИЕНТ
Да, д-ре. Мисля, че вече съм по-добре. А кога ще махнете всичките тези тръби по мен. Не мога да мигна от тях.

АНГЕЛА
Скоро, Райчо, скоро. Трябва да изтърпиш. Знам, че не е лесно. Ако спазваш съветите ни, ще се възстановиш напълно. И дано хванат виновника, който ти причини това.

ПАЦИЕНТ
Дано...