Ето, че отново вървеше по същия прашен път, такъв, какъвто го беше оставил преди десет години. Къщите наоколо бяха покрити с дебел, пухкав сняг, а над неговата се виеха грозни гарги, които не вещаеха нищо добро. Застана на прага и се загледа в необичайно красивия коледен венец на вратата. Всички прозорци бяха украсени с разноцветни герлянди, а на някои даже се забелязваха снежинки. Отвътре се чуваше весел детски смях, който огласяваше цялата къща. Чие беше това дете? Този въпрос изведнъж изникна в съзнанието му, прободе го. А може би е на Томи, милото му по-малко братче . Че той сега не беше толкова малък, трябваше да е на 26, колкото Кремена. Кремена...неговата любима, дали тя беше със семейството сега? Все пак те бяха женени преди той да отиде на войната. Но от тогава изминаха десет години. През първите четири не спираше да пише на всички, които обичаше, но след това го изпратиха на тайна мисия в Узбекистан, която се проточи шест години. Колко много време е това. Не беше чувал нищо з ...