Oct 22, 2009, 12:12 AM

Тъга и Щастие, както Буря и Дъга (: 

  Prose » Narratives
1164 0 2
4 мин reading
1... 2... 3...


И тя затвори очи. Настъпи тъмнина. Тишината също беше там.
Единственият звук, който я пронизваше, беше този от падащите капки дъжд навън. Те се удряха по ламарината на прозореца, една след друга и не спираха. Дори ставаха все по-настоятелни.
- Не може ли поне малко спокойствие?!
Вятърът фучеше навън и яростно брулеше листата от дърветата. Въпреки студа и тъмнината, гледката навън бе поразителна. Листата се гонеха едно след друго в някакви си измислени кръгове.
Тя обаче не можеше да види тези случайни неща, случващи се от другата страна на прозореца. Имаше нужда просто здраво да стиска очите си и да мълчи. Не искаше да говори повече. Достатъчно каза и направи.
Достатъчно се бори и надява за малко внимание и разбиране.
Достатъчно търпя и очаква...
- Но щом всичко е било Достатъчно, защо получавам Нищо?
Изведнъж все едно дъжда спря или поне вече ударите на дъждовните капки не се чуваха.
Нов звук прекъсна така желаната тишина.

Туп-туп-туп...
- Хей, аз съм тук. Не ме ли чуваш, за Бога?

Туп-туп-туп...
- Нима си още там? Нима още си живо? Как издържаш на всичко това? Не те ли боли при всеки удар? Способно ли си още да обичаш, да чувстваш? Ти, скъпо мое, получи ли нещо? Усети ли нещо ?
И въпреки всичко, което ти причиних, кажи ми, Сърце, ти никога не лъжеш. Съжалявам за всичко.

Туп-туп-туп...
- Тук съм, защото имаш нужда от мен. Именно ти поддържаш живота ми и не ми позволяваш да умра. Силата ти ми помага да продължавам да дишам след всеки удар и да издържам, без да се предавам. Никога няма да спра да чувствам и обичам. Дори и сега да мислиш, че не е така - така е. Ще видиш, че това е просто един период, който ще отмине. И знай, получих нещо, получих много дори. Всичко ме научи, че колкото и силно да бия, ако някъде някое друго сърце не бие по същия начин за мен, няма смисъл. Успях да разбера, че обичта към приятелите и близките е безкрайна и че именно тя е тази, която може да ме излекува.
А твоята сила... тя също е безкрайна. Благодаря, че успя да ме запазиш. Не си мисли, че си позволила да ме разбият. Е, вярно, че се понараних малко, но ще мине...
Ти имаш способността да ме излекуваш. Можеш да го направиш сама, но просто ще ти е нужно малко повече време. Не се предавай. Аз вярвам в теб!...

Туп-туп-туп...


- Благодаря, че вярваш в мен, след като самата аз отдавна не вярвам. Благодаря, че ми доказа, че все още си цяло. Благодаря ти, Сърце!...

3... 2... 1


И тя отвори очи, отиде до прозореца, погледна към небето, усмихна се и каза:
- Радвам се, че този път избрах да пропусна бурята. Сега виждам единствената следа от нея - дъгата!

© Плами Стойкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??