Тъжната принцеса

Имало едно време една много тъжна принцеса. Нищо не я радвало, нищо не можело да я накара да се усмихне поне за миг. В такова лошо настроение я заварил летният бал. Тя не очаквала нищо хубаво от него, но решила да отиде, за да се разсее поне за малко.

Балът започнал нормално- говорила си с някои близки приятели, които не искала да товари с лошото си настроение и търсела подходящ момент да се измъкне незабелязана. Тогава видяла принца.

Принцът не бил като обикновените принцове- нямало го белия кон и блестящите доспехи- принцесата го мислела за най-лигавия и безинтересен човек на света. Тя го била виждала няколко пъти и впечатлението, което имала за него трудно можело да се промени. Наложило и се обаче да си говори с него- дворцовият етикет я задължавал да не бъде груба с гостите на приятелите си.

В един прекрасен момент принцесата забелязала, че не само не търси удобен момент да се измъкне, но дори се забавлява страшно много и й се иска вечерта да продължава и продължава още. Учудена от себе си и леко замаяна от пунша, тя се се оставила на магията на момента.

Балът свършил и принцът предложил да я изпрати. Принцесата се съгласила и получила най-хубавата целувка през живота си и обещанието, че ще се видят на другия ден.

Нещо странно ставало с принцесата- сивотата изчезнала и пред нея се разкрила цялата прелест на заобикалящия я свят- ярко слънце огрявало току-що раззеленилите се дървета, а пеещите птички допълвали усещането за съвършенство и хармония. Принцесата се радвала за пръв път от много време- тя не се интересувала дали принцът ще изпълни обещанието си, просто му била много благодарна, че й е върнал възможността да вижда красотата около себе си.

Може би щяло да е по-добре принцът да не се беше обаждал... но никой не може да върне миналото или да предвиди бъдещето.

И така принцесата изживявала най-хубавите моменти от живота си дотогава. Говорейки си с принца тя осъзнала,че мнението й за него е погрешно и че той е страхотен човек, човек, който може да й покаже защо животът си струва да се живее.

Само че на принца скоро му омръзнало да се занимава с принцесата- дали от постоянното й мрънкане за разни неща, дали от нещо друго, той започнал да се отдръпва, а тя – да се държи по най-лошия начин – постоянно му досаждала и се интересувала защо нещо не е наред. Естествено принцът затвърдил решението си, че не иска да вижда повече принцесата.

Принцесата много страдала и се опитвала да  си го върне – безуспешно. А всичко й напомняло за него – вятърът, нежно галещ дърветата, песните на птичките, маковете в градината. Тя го обичала в един момент, мразела го в следващия и яростно се опитвала да го изтръгне от сърцето си. Не успяла.

...

Минало много време, Принцесата не видяла повече прекрасния принц, но останал целия свят да й напомня за него. Тя вече не го мразела, не го обичала, просто се сещала от време на време за него с тъга по нещо, което не можело да се върне никога. Принцесата много се надявала той да се сеща поне някой път за нея, да не заспива, когато умират звезди.