Тъкачът и трите дантели - 1 част
Multi-part work
-
Prose » Humorous
-
Prose » Humorous
-
Prose » Humorous
-
Prose » Humorous
-
Prose » Humorous
-
Prose » Humorous
Херцвалд наплюнчи пръст и избърса засъхналият качамак от ъгълчето на устата си. Облиза устни и се препъна в опит да прикрие припряната си походка. От Сестринството го бяха призовали отново, но този път беше някак различно. "Купи черна прежда и ела" - това беше закодирано в съобщението. Звучеше спокойно, но явно бяха бързали. Шифрираната бродерия беше с хлабави бодове, да не споменаваме основата от старо перде. Сестрите от високият замък никога не бяха допускали такава небрежност - сигурно не е имало време за дребни детайли.
За непросветените замъкът на хълма изглеждаше набутан в най-непроходимия трънак. Херцвалд разбира се не беше от тях и умело се провираше по прекият път. Спря се пред тайната врата и сбръчка нос от погнуса.
- Проклети елени! Как пък все на тайния път се облекчавате!? - ругаеше тихо той и суркаше крак върху горската шума, за да се оттърве от настъпаната фъшкия.
Сумтейки, видимо недоволен от резултата, изкара от вътрешният си джоб дълъг инструмент. Леко изкривената кука за плетене №12 проблясна с никелиран блясък под усукания около нея захабен тензух. С острият край Херцвалд изчисти насъбралите се паяци от ключалката. Едно ловко завъртане и пастелно-синьото мънисто в другият край на куката потъна безшумно в отвора. Чу се глух кънтеж, но не от отварящата се врата - Херцвалд беше забравил да се наведе.
(следва продължение)
