По-трудно от Бедфордшърска дантела беше Бедфордшърска дантела три пъти. Херцвалд познаваше до болка особеностите на тази дантела. И болката беше в буквален смисъл, като при това не беше само на физическо, но и на психическо ниво (за астралното никой не можеше да потвърди). Едва сега Херцвалд осъзна защо го бяха призовали без излишна емоционалност - не искаха да заподозре, че задачата ще граничи с лудост. Споменът за първата му дантела го накара да потръпне, а пръстите му да се свият в пареща конвулсия. Тогава беше млад и не подозираше с какво се захваща, а това му костваше 3 месеца възстановяване. И макар опитът вече да беше на негова страна, това по никакъв начин не променяше последствията.
- Три пъти?! Не е ли прекалено?! - почти изхленчи Херцвалд.
- Налага се и ти си единствената ни алтернатива. - каза сестра Вурстберге.
- Несъмнено! - изпяха в хор другите сестри.
Херцвалд се огледа, после пак се огледа и безпомощно отпи от чаят си.
- Още чай? - попита сестра Кьохлмайс, сякаш си гов ...