„Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака“
Българска поговорка
Търкулнало се гърнето... Търкулнало се гърнето, но не си намерило похлупака. Изподрано и наранено, отново се търкулнало, но пак не го намерило. Помръкнало ядосано, едри сълзи се затъркаляли по бузите му. От както се помнело и в къщи, и в училището за малки гърнета, само това било чувало - как ще се търкулне и ще си го намери. Замислило се гърнето, може би не се е търкулнало както трябва или пък нещо не му е наред, та да не може да си намери нужния похлупак, неговия си, дето най-точно ще му приляга. Мислело, мислело, оглеждало се отляво, оглеждало се отдясно, пак мислело и пак се оглеждало, докато в един момент си казало, че не може да е в него причината. Сигурно са го излъгали - няма такъв похлупак. Но пък от друга страна чувствало огромна празнота в себе си и потребност да го намери. И продължило да се търкаля и търси.
И както се търкаляло един ден, видяло похлупак, почти като този, който търсело. Било му ясно, че не ...