Търси се пожарникар
Нема песимис’, нема оптимис’: секи у нещо си верва! Т’ва е живота.
Я най-напред вервах, че ше съ науча да готва. Мъ к’ви съ тия фокусти, бре! Турна тестото у фурнятъ, а то съ надига, надига, та напълни тъвътъ! После падне, та го ник’во нема. И останът само съдове за миенье.
Сама си съ чукнах у главътъ, сетих съ, демек: триста рецепти за пет пари! Кекса ше доде да е като секса - един си го може, и си го праи убаво, а други – не. И не е до тва работата - да дадеш ъкъл на друг къ да стане.Рекох на Еван: „Къ ма видиш ти мене: да седа и да чакам нещо да кипва, друго да стине, трето да съ пра’и на к’ва ли не гад? Излазъм уж за малко от кухнятъ и изпущам момента. Ми я си имам и мои си мисли, не може ъкъла ми да е се там!” „Казвам ти, да си знаеш и да съ не надаш като куче за кривак, че ти моа манджа ще едеш!”
А он ми вика: „Ти, пиле, упущаш момента в готвеньето, ама усещаш момента ... в кревата. Т’ ва малко жени го умеът! Ти си ми шестица от тотото! Ше съ зимаме, тъ ше съ ...