Вечер е!
В стаята сигурно
лампата изгрява -
лунно-ламаринено.
Без точките и запетаите
да се броят.
И любопитството
гледа празнотата ми.
В сърцето ми
танцуват кораби.
За римите не е ставало
въпрос (както винаги).
Леглото на мойте сънища
е тъй разхвърляно.
Смехът на уличните деца
търкаляше уличната топка.
Прилеп ли беше това,
което преди малко прелетя?
Тире, последвано от точка!
© Петко Петков All rights reserved.