31.12.2010 г., 1:48

Търся заглавие

1.2K 0 0

Вечер е!
В стаята сигурно
лампата изгрява -
лунно-ламаринено.
Без точките и запетаите 
да се броят.
И любопитството
гледа празнотата ми.
В сърцето ми
танцуват кораби.
За римите не е ставало
въпрос (както винаги).
Леглото на мойте сънища
е тъй разхвърляно.
Смехът на уличните деца 
търкаляше уличната топка.
Прилеп ли беше това,
което преди малко прелетя?
Тире, последвано от точка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...