Убиец
Черната вест обиколи селото за броени минути. Митко е мъртъв! Цветан беше убил сина на Георги! Никой не можеше да го повярва. Как? Защо?! Тези, които разнесоха новината, не знаеха. Към площада пред кметството започнаха да се стичат съселяни. Хората идваха с надеждата, че някой нещо не е разбрал, че е станала грешка, че е само ранен, но че ще се оправи... Някои минаваха през къщите на двамата, но вратите им зееха отворени, а вътре нямаше никой. После и те отиваха към кметството. Беше неделя, много от работещите в близкия град си бяха на село и скоро малкото площадче се изпълни с народ. Започнаха да си припомнят подробности от живота на двамата.
Всички знаеха Цветан и Георги. Живееха врата до врата, бяха на една възраст - към края на тридесетте. Бяха отраснали от деца като братя. Където беше единият, там беше и другият. Неразделни. Хората рядко споменаваха името само на единия. Дори и да ставаше въпрос само за един от тях, не го наричаха Цветан или Георги, а „Цветан и Георги". „Цве ...