Ученически тревоги

Месец май, прекрасен пролетен следобед. Зеленина облята от слънчевата светлина. Синьо безоблачно небе. Птици, които се гонят безгрижно.  Иван стои в стаята си и замислено гледа през прозореца.

„ Какво време, само за игра. Проблема е , че все още не съм си си научил уроците за утре”. Той въздъхва мъчително, поглежда захвърлените учебници и отново се замечтава  „Момчетата сигурно са се събрали на игрището. Дали да не отида да поритам топка?”,но разума в него проговаря „ Да бе, утре е класното по математика. Вече имам една двойка, не ми трябва втора ”. Решително си отваря тетрадка. Учителката беше им дала примерни задачи с отговори:  за тройка, четворка и т.н.  Иван поглежда написаното и си  казва наглас „Ще  науча поне тези за тройка, не ми се вярва да са чак толкова сложни ” Математика за VІІІ клас - неравенства, взема лист и химикал, преписва първата задача и измисля някакво свое решение , което не го довежда до правилния отговор . „Къде греша? Трябва да погледна учебника, да разбера правилата, да се науча да ги прилагам.  Ама това е много труд и много време. Кой е измислил тази математика? Толкова сложни неща! Не, не по-добре да отложа задачите за по-късно. Ще отида да поиграя футбол , мисля, че имам нужда от почивка.”  Иван по най -бързият начин се приготвя и излиза от къщи. Футболът е друго нещо, няма нищо общо с математиката. Развива мускулатурата, създава бързи реакции, полезен е за здравето на човека. Следобедът преминава неусетно. Изморен, но доволен Иван се прибра на смрачаване в къщи. Родителите му вече са се прибрали от работа.

-Къде беше? - строго го пита майка му

-Играх футбол с приятели.

-А научили си уроците?

-Да.-отговаря плахо Иван

-Измий се, ще вечеряме.

След вечеря, го налегва дрямка, така че решава да си поспи, на сутринта все ще измисли нещо.

-Ваньо, добро утро. Време е да ставаш!-бодро го подканва майка му.

-Не се чувствам добре, боли ме глава.

-Я да ти пипна челото. Нямаш температура.

След секунди майка му се връща с хапче и чаша вода.

-Изпий го и се приготвяй за училище.

-Не няма нужда, ще го взема със себе си за по-късно.

Не му бяха нужни хапчета, а идея как да се спаси от поредната двойка.

След известно време Иван беше готов. Баща му го закара до училище. И учебният ден започва. Математиката е трети час. Веднага след първият час изтичва до училищната лекарка.

-Боли ме корем.

-Легни. Тук боли ли те?

-Малко.

-А тук?

-Да.

Медицинското лице от доста години работеше в това училище, познаваше донякъде психиката на децата  и успяваше да разбере  когато някой си „измисля болести”.

-Вземи ето това хапче, ще те успокои.

-Благодаря Ви, ще го изпия по-късно.-измънква Иван.

Вторият час премина в размисли.  Решава , че ще избяга от часа по математика. По добре отсъствие, отколкото двойка.

След като звънецът удря Иван грабва чантата си и се запътва към изхода, но там за нещастие е съседката леля Пенка (чистачка  в училището).

-Накъде с чантата! Отивай в класната стая! Ще кажа на родителите ти , че си избягал от час!

Няма как, по добре двойка отколкото проблеми в къщи.

Часът по математика преминава в истински мъки. „Двойката ми е сигурна. Поне някой да подскаже…”

И така класното по математика отминава и денят продължава. Иван се успокоява, прекарва следобедът си пред компютъра, тъй като навън вали пороен дъжд.

На следващият ден още първи час математика.

Учителката влиза в класната стая. Носи проверените класни работи. Сърцето на Иван неспокойно подскача. „Двойка, двойка….”

-Ученици, проверих писмените ви работи. Резултатите са добри.

И тя започва да раздава и да коментира всяка една класна работа.

„Но къде и моята?” чуди се Иван

-Искам да се извиня , на Соня и Иван. Вчера по време на бурята, се бях забързала към колата и  техните листове случайно се изплъзнаха от папката, паднаха в една кална локва. Утре след часовете, ви моля да останете. Ще повторите класната  работа.

„Ура-а..втори шанс!  Няма да се изложа! Какъв късмет, че ще бъдем сами със Соня. Откога искам да  я поканя на среща. Утре ще го направя.”

Иван беше сигурен, че този път няма да пропилее следобеда си. Имаше поставена цел и желания и щеше да се бори за тях. Чувстваше се щастлив и знаеше, че ако положи всички сили ще успее! Животът не винаги дава втори шанс!