Училище!
Училище! Още щом пристъпя прага на учлищната врата, обсипана с цветни венци, усещам магията, която ме понася към класната стая. Тя ме води към старите старите и нови приятели. Веселим се, но когато звънне като медна камбанка първият учебен звънец, ние сядаме по местата си и кротко чакаме учителката. Толкова е приятно да чуеш приветствията на учителя: ''Добре дошли отново на училище! ''
Бях първи клас, помня го като сякаш беше вчера. Виждах само непознати деца около себе си. Бях сама и малко разочарована, че само аз си нямах другарче, но в последния момент до мен застана едно момиченце. С руса, като Слънцето, коса, с очи, греещи за нови знания и приятелства, със сърце, пълно с любов. След като се запознахме, разбрах, че името и е Мая. Влязохме в калсната стая и новата ми приятелка седна до мен. Бях толкова щастлива. От този ден до сега с Мая не сме се разделяли.
Училище! Благодаря му, че ме събра с моята най-добра приятелка! Затова всички желаят с нетърпение да тръгнат на училище.
Бях първи клас, помня го като сякаш беше вчера. Виждах само непознати деца около себе си. Бях сама и малко разочарована, че само аз си нямах другарче, но в последния момент до мен застана едно момиченце. С руса, като Слънцето, коса, с очи, греещи за нови знания и приятелства, със сърце, пълно с любов. След като се запознахме, разбрах, че името и е Мая. Влязохме в калсната стая и новата ми приятелка седна до мен. Бях толкова щастлива. От този ден до сега с Мая не сме се разделяли.
Училище! Благодаря му, че ме събра с моята най-добра приятелка! Затова всички желаят с нетърпение да тръгнат на училище.
© Дияна Касабова All rights reserved.
