Учител по неволя
Мъмренето
- Ох, така е по-добре! – въздъхна Васко от 9а клас, докато пикаеше пред кабинета на г-н Смучеводков. – И музиката не е съвсем лайнарска – допълни той, любувайки се на прочувствената Бетховенова композиция, долитаща от същия този кабинет.
Да, това си беше странно! Та музиката наистина беше на Бетховен!
- Не ми пречете, ако обичате – с фъфлещ пиянски глас се провикна отвътре г-н Смучеводков. - Ся съм твърде фиркан, за да преподавам. Бетховен ще го направи вместо мене. Аз ще си почивам. Почивайте си и Вие – допълни той, след което се облегна върху свирещия касетофон. И… заспа блажено.
Г-н Щипедупев вървеше по училищните коридори с бодра стъпка. Той тъкмо бе открехнал вратата на класната стая на 11б клас, когато без малко не се сблъска с една от ученичките от същия този клас.
- Ох, извинете! – рече ученичката.
- Ама къде е тръгнало момиченцето? – с гальовен глас попита Щипедупев, а сетне понечи да я пощипне по дупето, но девойчето вече му беше свикнало и се извър ...