Не бива да танцувам. Учила съм се от пеперудите. След всеки танц ги откривам в дрехите си. Една, четири… четиридесет. Зависи колко съм танцувала. Колко съм била отдадена на танца си. На усещането. Аз не танцувам, аз отдавам тяло на Промисъла. На един разказвач на приказки, който с думи е създал природата. Горите и ромолящите потоци, пътеките сред трънките и скалите. Чувствам как диханията му – ръце, пълзят по мен, и шепота му акомпанира като с щракане на пръсти. Устните му са всички форми, те се впиват в моите, любовно се впиват и сама се превръщам в природа. Имам пълното усещане на земята. Нося се с вятъра. После се пробуждам, в дрехите ми има задушени пеперуди. Части от мен. С всеки танц губя от себе си.
Мога да танцувам рокендрол и степ, валс и буги – буги, танго и ламбада. Индийска танцьорка мога да бъда и нестинарка, и гейша. Знам стъпките на всяка мелодия. Мога да играя по жарава и под вода, като русалка. Косите ми могат да танцуват асиметрично, свой танц в дисонанс с тялото. Вся ...