Знаеш ли какво е всеки ден да се бориш? Да даваш всичко от себе си, да се правиш на силен и да загърбваш всяка болка и обида. Знаеш ли какво е да търсиш несъществуващи оправдания, за да оправдаеш и себе си и тях. Знаеш ли какво е да се самозалъгваш, да казваш, че всичко ще се оправи, че един ден нещата ще си дойдат по местата... А този ден така и да не идва.
Няма как да разбереш, няма как да се поставиш на мое място. Искаш ли да ти кажа? Ще ме чуеш, дори и да не ти се нрави. И не само ти, той също ще ме чуе. Защото вече нямам сили да бъда сама в този хаос.
Сутрин се събуждам с ужасяващата мисъл, че всичко не е било само сън, че всичко започва отново. И пак, и пак се уча да жонглирам между вас, между чувствата, които предизвиквате у мен. Всяка сутрин се будя с надеждата, че поглеждайки се в огледалото ще осъзная, че не може повече така и ще сложа края на всичкия заобикалящ ме фалш. А когато за пореден път не го направя... Е, казвам си, че мога да се преборя още един ден.
Продължавам нап ...