Краят на лятото е точното време за Уреждачите. След двумесечното мъртвило, из коридорите все по-често се мяркат техните фигури, чукащи от врата на врата, и, успявайки да намерят отключена някоя, се промъкват, потъват в заветния кабинет. Сега е точното време за записване на студенти за есенната поправка.
Знаех си, че Кирякус ще дойде да ме потърси. Ето го, че разцъфва с белозъбата си усмивка. Бели коси, бели дрехи, бяла лъскава кожа, като изтънен пергамент, на места чак до ранички. Това че е грък, той самият ми го каза преди време, когато се запознахме. По речта му обаче не можеш да го познаеш. Липсва онова характерно говорене на „ц“ при повечето гърци. „Обицам Ви вцицки“ – както си спомням да казва една.
Чувствам се задължена. Скачам веднага да му окажа съдействие. Кирякус има сложна задача тип „тетрис“: трябва да нагласи датите за 4-5 поправителни изпита на двама братя-юнаци, ала не всички дати са свободни, а и често съвпадат за различните дисциплини. И той започва да ми разправя как ...