Jul 19, 2015, 10:47 AM

Урок от ежедневието

772 0 1
2 min reading

Урок от ежедневието

 

Искам да споделя една обикновена ежедневна история.

Сутрин. Майката стана рано и започна, както всеки ден да готви. Беше си подготвила продуктите от предния ден. За съжаление видя, че няма да ù стигне чесъна. Тогава тя извика дъщеря си.

Тя беше малко момиче със закръглени бузи. Къдриците на косата ù непослушно се подаваха около кръглото ù лице.

Като всички малки момиченца и тя си представяше, че е принцеса, която търси своя принц. Тя приемаше живота като страница от току що прочетена приказка.

В този момент, когато мислите ù се занимаваха с обиколка на измисления от нея дворец, тя чу гласа на майка си.

- Иди до магазина и купи, моля, една връзка чесън.

Момичето изпъшка с досада. Тя си помисли: “Аз се занимавам с толкова важни неща, от мене искат....” Като се повъртя из къщи, разбра, че тя трябва да отиде.

Магазинът беше голям. На единия щанд прилежно бяха наредени връзките лук – на едната страна белите главички, а на другата - зелените пера. Момичето без да се замисли протегна ръка и взе една връзка. Плати и като птица полетя към къщи. Тя беше сигурна, че е изпълнила поръчката и може отново да се отдаде на любимото занимание. Разочарованието ù беше голямо, когато майка ù погледна връзката и поклати недоволно глава.

- Но, това е лук!

- Как мога да позная, кое е лук и кое чесън? Всички имат бели главички и зелени пера.

Майка ù търпеливо почна да обяснява, но момичето не слушаше. Мислите ù бяха в играта, която я чакаше Едва изчака края на обясненията и и отново отлетя още по-бързо към магазина. Като влезе вътре, пак без да се замисли тя взе първата връзка. След минута беше отново в къщи, хвърли на масата връзката и тръгна към стаята си.

- Ето чесъна!
Чу недоволния глас на майка си.

- Ти пак си взела лук!

Момичето възнегодува. То беше готово да каже на майка си, сама да отиде до магазина и да си купи. Този път обаче майката беше решила да не отстъпи. Остави готвенето, седна до дъщеря си и взе връзката. Със спокоен глас, започна отново търпеливо да обяснява какви са разликите. Този път момичето слушаше внимателно. Замисли се. “Не било толкова трудно и не трябваше да се разхожда безцелно. Трябваше само да гледа зелените пера!”

Следващият път момичето донесе правилно чесън.

Тя недоумяваше непрекъснато и за всичко ли трябва да се учи?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...