Усещане за ...... / 4 /
1
Стоеше безмълвен, взирайки се в далечината.
Усещаше влажното, нежното докосване на океанския бриз по кожата си и тялото му леко потръпваше от вечерния хлад.
Наблюдаваше океана пред себе си и сякаш се загубваше в необятността му...
Вдишваше жадно соления му вкус и това го караше да се чувства все още жив...
Погледът му се плъзгаше над зелената повърхност, отразяваща златистите очертания на юлския залез, пръстите му нервно потреперваха при досега с хладната стомана на парапета.
Все още притискаше малкия, смачкан лист хартия в ръката си...
”Това съобщение е за вас, мистър!” - любезно беше му подал писмото момчето от рецепцията на хотела.
Не бързаше да го отвори, защото уханието, което излъчваше, достатъчно красноречиво говореше за подателя си.
И въпреки това сърцето му бурно запрепуска в гърдите му, побърза да се изнесе от лоби бара, за да не издаде вълнението, което го беше обхванало.
Дори не забеляза как се озова в стаята си, нервно захвърли измачканото си сако ...