Изкачването на стълбите й се стори много по-изморително от всеки друг ден.Когато влезе у дома, Таня разбра, че никой от техните не беше в къщи. Зарадва се и побърза да си легне. Но за пръв път в живота й леглото й се струваше толкова неудобно, а нощта толкова дълга. Цяла вечер почти не мигна. Не спираше да мисли за Павел - за нежния му глас, за устните и ръцете му, които галеха лицето й в онзи час. Искаше й се да го потърси, да поговори с него, но по-силно бе усещането да не нарушава покоя му.
Какво ли не мина през ума на това момиче. За момент дори си помисли, че това е само сън, само фантазия в главата й. Все още не можеше да повярва, че Павел наистина я обича.
На сутринта щом сестра й я видя будна я попита:
- Танче, снощи към колко се прибра?
- Към девет, защо?
- Просто питам. С кого бе навън?
- С Павел - промълви едва с треперещ глас.
- С Павел?!? - повтори озадачено сестра й. - Още ли го обичаш?
- Да...
- Знаеш ли, напоследък е странен. Някак дръпнато се държи. Не го виждам вече т ...