Трепет
До входа на пейката седяха Людмила и Таня. Току-що се бяха прибрали от училище. Двете осмокласнички разговаряха весело, когато покрай тях префуча един моторист. Те се спогледаха.
- Къде ли отива? - попита Людмила, като че ли себе си.
- Кога ли е стоял в къщи, все ходи някъде. Той е на двадесет години, завършил е, кой ли му държи сметка? - с мъка промърмори Таня, като въздъхна.
- Таня, та той е доста голям и не ми харесва много, как може да те привлича? Луднала си по него от толкова време, че направо си си загубила ума!
- Стига, Люси! - почти изкрещя тя.
Стана взе чантата си и се затича към отсрещния вход. Безпомощна и разплакана влезе у дома.
Сестра й, която беше четири години по-голяма от нея, разбра болката й. Знаеше за обичта й към Павел. Някога той беше неин съученик, затова често минаваше покрай тях.
Момичето положи глава в скута на довереницата си и още повече се разплака.
- Стига, Таничка, ти не си за него! Малка си! - каза сестра й, като прокара пръсти през косите й - Не ...