Условности
Изпих тялото си. На екс. Като текила. И после повърнах. Прекалено много ми загорча. Направо се пречупих от условности. Прелъстена от примамливостта им душата ми се прегърби, сякаш има недъг. Прекалено тежки са обещанията, които нямаш навика да изпълняваш. Като тонове ненужна смет. Задушават ме. Зависят от целия измислен, глупав свят. Не и от теб. Направо ми причернява от тая нелепост. Всички ние сме красиви книги-шедьоври на шизофренични писатели, чиито безбройни хаотични редове "редактираме" с условности. Преписах се. И се отвратих. Ти си гъст, бял, лепкав, отровен цигарен дим. Не пуша, но в гърлото ми се е загнездил натрапчив никотинов спомен. Затлачил се е в жилите ми, в органите, в епидермиса и със своята непоносима жестокост ги разяжда бавно - милиметър по милиметър. Направо ме обезобрази. Ти си моята условност.
© Ирен Попова All rights reserved.
