Утре - 16 декември, е рожденият ден на Бетховен!!!
Светла му памет на този музикален гений!
На границата на класиката и в предверието на романтизма - Бетховен се бори със жестоката съдба, която го покосява с вариола /едра шарка/, от която едвам се възстановява. Според някои негови следовници той е бил болен и от сифилис и това го довежда до пълна глухота. За разлика от Бах, който в края на живота си твори сляп, Бетховен твори музика глух. Той е от композиторите, които обладават т.нар. абсолютен слух /такъв е бил и Моцарт/. Именно това му е помогнало да сътвори най-прекрасната си музика без да я чува другаде освен в себе си. Грандиозната му девета симфония е писана в състояние на пълна глухота. Но още в 5-тата си симфония, наречена "Съдбовната", композиторът чува и пресъздава ударите на съдбата: та-та-та-там в предверието на собствената си глухота. Могъществото на тази симфония завладява и Адолф Хитлер, който устройва парадите си на нейния музикален фон. Известно е, че най-силните симфонии на Бетховен са тези с нечетни номера. Седмата симфония на композитора е апотеоз на съвършеното пресъздаване на фолклора. Игор Стравински я счита за най-добрата Бетховенова симфония, но това е разбира се, лично негово мнение. Извън симфониите, оперите на композитора и невероятните му сонати, сред които като перли сияят "Лунната" - 14 соната и "Апасионата" - 23 соната, за която Ленин възкликва: "нечеловеческая музыка", има и малки Бетховени бисерчета, едно от които е: "Fur Elise" - плод на млада, възвишена и влюбена душа:
https://www.youtube.com/watch?v=gl-wesjvQZg
Гениалната увертюра към операта Егмонт също дава пример за разтърсващата сила на Бетховеновата музика:
https://www.youtube.com/watch?v=pkxXFLRmqvw
Всеки творец живее в една сакрална самота, разбран единствено от Бог. В това има нещо възвишено и величаво, абсолютно неразбираемо за тълпите:
ОБЕТ
Не си понятен за тълпите.
Това те радва, но и натъжава.
Живее Моцарт в общество на глухи.
Лишен от слух,
Бетховен чува музиката
най-добре от всички...!
Животът е безумна теорема,
която Бог единствен формулира.
Не е достъпно доказателството ù
за тези,
въобразили си, че ще живеят...
Километражни камъни са дните.
Отдавна спря да ги броиш,
дори в надеждите.
Под шлем от тъмно бъдеще
пристъпваш
сред джунглата на Неизвестното.
Цветът на черното те мами
в огромен пентаграм затворен.
Студените диагонали
са твоя дом
от неизбродни спомени...
В додекаедъра вселената умира.
Но стилизираната чакра ще живее.
В кръвта на всичко живо ще пулсира.
И ти отново ще си древен Рицар,
издигнал меча си над световете.
По плочи от галактики достигащ
Двореца на безсмъртните поети.
© Младен Мисана All rights reserved.
