Утре - 16 декември, е рожденият ден на Бетховен!!!
Светла му памет на този музикален гений!
На границата на класиката и в предверието на романтизма - Бетховен се бори със жестоката съдба, която го покосява с вариола /едра шарка/, от която едвам се възстановява. Според някои негови следовници той е бил болен и от сифилис и това го довежда до пълна глухота. За разлика от Бах, който в края на живота си твори сляп, Бетховен твори музика глух. Той е от композиторите, които обладават т.нар. абсолютен слух /такъв е бил и Моцарт/. Именно това му е помогнало да сътвори най-прекрасната си музика без да я чува другаде освен в себе си. Грандиозната му девета симфония е писана в състояние на пълна глухота. Но още в 5-тата си симфония, наречена "Съдбовната", композиторът чува и пресъздава ударите на съдбата: та-та-та-там в предверието на собствената си глухота. Могъществото на тази симфония завладява и Адолф Хитлер, който устройва парадите си на нейния музикален фон. Известно е, че най-силните симфонии на Бетховен са тези с нечетни номера. Седмата симфония на композитора е апотеоз на съвършеното пресъздаване на фолклора. Игор Стравински я счита за най-добрата Бетховенова симфония, но това е разбира се, лично негово мнение. Извън симфониите, оперите на композитора и невероятните му сонати, сред които като перли сияят "Лунната" - 14 соната и "Апасионата" - 23 соната, за която Ленин възкликва: "нечеловеческая музыка", има и малки Бетховени бисерчета, едно от които е: "Fur Elise" - плод на млада, възвишена и влюбена душа:
https://www.youtube.com/watch?v=gl-wesjvQZg
Гениалната увертюра към операта Егмонт също дава пример за разтърсващата сила на Бетховеновата музика:
https://www.youtube.com/watch?v=pkxXFLRmqvw
Всеки творец живее в една сакрална самота, разбран единствено от Бог. В това има нещо възвишено и величаво, абсолютно неразбираемо за тълпите:
ОБЕТ
Не си понятен за тълпите.
Това те радва, но и натъжава.
Живее Моцарт в общество на глухи.
Лишен от слух,
Бетховен чува музиката
най-добре от всички...!
Животът е безумна теорема,
която Бог единствен формулира.
Не е достъпно доказателството ù
за тези,
въобразили си, че ще живеят...
Километражни камъни са дните.
Отдавна спря да ги броиш,
дори в надеждите.
Под шлем от тъмно бъдеще
пристъпваш
сред джунглата на Неизвестното.
Цветът на черното те мами
в огромен пентаграм затворен.
Студените диагонали
са твоя дом
от неизбродни спомени...
В додекаедъра вселената умира.
Но стилизираната чакра ще живее.
В кръвта на всичко живо ще пулсира.
И ти отново ще си древен Рицар,
издигнал меча си над световете.
По плочи от галактики достигащ
Двореца на безсмъртните поети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
