Ванилията ме е понесла нанякъде със себе си, накъде и аз не знам... Трябва да я последвам. Усещам - това е част от нещо по-голямо...
Научихте ли урока си, мили мои?
Пък и това бе твърде отдавна, за да можем да предскажем, че ще се случи.
А ние... Бяхме предимно глупави... И малко красиви, но най-вече глупави... Защото вярвахме в Утринни Приказки.
Ванилията ме е хванала подръка, накъде ме води... Накъде?
Стъпки... Оставих стъпки в брашното... Сега обикалям в кръг около масата в кухнята, знам, че ще се появи, чакам да се появи...
Опитвам се да оставя фалшиви следи, за да го заблудя...
А по стените – късчета ягоди... Като кръв... Почти като кръв...
Разбира се, че си научихме урока, госпожо. Разбира се...
Стоя тук между тези четири стени и чакам. Знам, че ще дойде. Обещал е и ще ми разказва още много Утринни Приказки, ще ме унесе... Абстиненция... Пак абстиненция... Трябва да ми бият венозно любов... Много любов... Всъщност това вече веднъж се случи, защо да се повтарям? Защото нямам какво ...