Себастиян лежеше в леглото си, буден и загледан в нищото на тавана, и чакаше да стане време за ставане. Сякаш след цяла вечност тихият звън се разнесе сред стаята – настъпваше утрото. Той седна на ръба, провеси краката си и погледна през прозореца. Терминаторът бавно пълзеше към дома на мъжа и бавно разкриваше сивата лунна повърхност като си играеше със сенките и отблясъците на безбройните кратери. В този момент на далечния край на хоризонта блестящата синева на Земята започваше да запълва чернотата на Космоса, огряна от слънчевите лъчи. Той беше роден на Луната и беше прекарал целия си живот на нея и винаги се беше удивлявал на разказите за миналото на човечеството. Някога всички хората са живели на Земята, но сега човечеството бе разделено сякаш никога не е било едно. Сега Земята беше една чиста планета, обвита от вода без песъчинка суша по повърхността, а на нея бяха останали само традиционалистите, земляните, които живееха в своите плаващи градове и не се интересуваха от колонистит ...