Ето, слънцето изгрява. Лъчите му рисуват златна пътека по теб, море. Бризът леко подухва в косите ми. Гларусите, вече будни, крачат важно по пясъка. Наоколо е просто вълшебно.
На скалата стоя и се чудя що за име е "Черно море", като то е дом на красиви създания, като понякога край него се ражда и любовта. Толкова е светло! Ето двама влюбени. Вървят в утрото, хванати за ръце, боси по още незатопления от слънцето пясък. Морето нежно залива техните млади нозе. Всичко е спокойно, приказно. Чуват се само виковете на птиците и странният звук от леките удари на вълните в скалите. Някъде в далечината проблясва нещо. Знам, че са очите на малката русалка, цялата окъпана в светлина. Бяла като тебе, мое Черно море. Сияйна като утро на морския бряг.