Бясна съм!!! Един от съседите ни, тръгвайки с буса си от паркинга пред къщи, смачка колелото на сина ми! И вика - "Да го плАтим ли? Не го видях, бусът е висок."
    Интересно, ако по същата причина беше смачкал някое дете!!! Страхотно оправдание, няма що! Не случайно книжки не се дават на децата, а на възрастните. И не случайно навсякъде има предупреждения - "Децата нямат спирачки!"
    Възмутена съм от от това отношение и в същото време - благодарна, че детето не е било там в този момент! Но за пореден път си задавам въпроса - що за човеци сме, по дяволите?
    Преди време приятелят на дъщеря ми одраска една кола, мъжът ми отиде при хората и им каза, че, като си я ремонтират, ще им плати ремонта. И го направи.
     А този субект прегази колелото на сина ми и дори "съжалявам" не чух от него! Взе да ми вика как "нема да го плАти"!
     Бясна съм!!! Заради просташкото отношение, заради грубостта и нахалството!  Ще ми е интересно да смачкат нещо негово и да го видя тогава!
     И най-вече съм бясна, защото се чувствам безсилна... Да се бия ли, да крещя ли, как да разговарям спокойно с човек, който само повтаря "Да го плАтим ли? НЕма да го плАтим!"
     Уж уважавам вътрешния си простак, но явно моят е безсилен в сравнение с натуралните такива! Ето защо съм наистина бясна!
     Хм, ще се замисля какъв е начинът да отгледам в себе си една простакеса, която без проблем да влиза в тона и поведението на подобни индивиди, за да може да има поне някакъв шанс в подобни ситуации. Но това, за съжаление, няма да поправи колелото на сина ми, нито да заличи у мен разочарованието и обидата от поведението на този... да кажем, човек. Уви!
     Затова - да уважаваме простака в себе си и дано успеете при нужда да му дадете по-добро поле на изява, отколкото успях аз в тази ситуация!