May 21, 2007, 1:37 PM

В автобуса (Част Втора)

  Prose
1K 0 6

В автобуса
(Част Втора)


- Ау-у-у, колко е пълно! Ами сега как ще влезем? Я, ако обичате, влезте по-навътре, че да могат и другите да се качат!
- Няма място.
- Как да няма? Я вижте колко място има навътре, но всички стоят на вратата.
- Г-жа, не виждате ли, че няма място? Не се блъскайте!
- Не се блъскайте, ама Вие сте се качили, а другите, че не могат, вече не Ви интересува. Ама влезте малко навътре, моля Ви. Може ли така? Какви хора, значи! Ама вътре е празно, влезте още малко!
- Как ще е празно бе, госпожо? Къде видяхте, че е празно?
- Абе, Вие на мене не ми разправяйте, а влезте малко на вътре! Хайде, че ще тръгне и ще ми затисне крака.
- Ох, как се блъска тая жена.
- Ами, блъска се! Като сте застанали тука и не искате да се помръднете! Опа, качих се! Най-после! Видяхте ли колко много място има! Но това сме ние българите. Да не искаш да се поместиш и друг да се качи! Боже Господи, аз не съм такава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като си спомня как се притискхме в претъпкания трамвай, а сега какво...Сигурно остарявам...
  • Имаше един легендарен рейс - № 280! От СУ до МЕИ- Дървеница! Винаги претъпкан, защото с 80 се закъсняваше много качествено. Веднъж там чух и следния апел, който осигури влизане на закъсняващ студент7 "Уважаеми колеги, на стъпалото има място само за една обувка 39 номер, а аз все пак нося 43 номер!" Дори шофьорът на автобуса се засмя и - о! чудо! изчака да се разместим и закъсняващият застана горд на последното стъпало!
  • Няма го само в една страна! В един град чух разговор в метрото, който в буквален превод звучеше така:
    Млада, но явно изморена жена, около 21 часа, търси с поглед къде да седне. Шумна компания от пийнали тийнеджъри е окупирала всички места и продължават да се наливат с бира и да си предават една книжна кесия с бутилка вътре.
    Тя:
    - Може ли да се сместите да седна? Много съм изморена!
    - Не ни занимавай с проблемите си! Не виждаш ли че се веселим?
  • Като чета това, си спомням времето на Янчулев, когато беше оставил само два 111 по цялото околовръстно. След 4 часово чакане на студа (а аз съм по гумени ботуши на краката), дойде един ПРЕТЪПКАН!!! автобус. Един човек слезе, та успях да се кача. На следващата спирка се качи още един, а аз му казах да се благодари, че съм си вдигнал ръката и се държа за тръбата. Ако ръката ми беше надолу, нямаше да може да влезе в автобуса
  • Хахах!
    Да не би в 3-та част да очаква от някой младеж да й направи място да седне, обяснявайки, че като е била млада винаги е отстъпвала на пенсионерите... А безцеремонният отговор да е: "То за това сега те болят краката!"
    Усмивки!

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...