Кенефа е в ремонт
Мънках си нещо под носа. Пара излизаше от устата ми и
контрастираше с мрака пред мен. Бях по любимите си чорапи – любими вече от две
седмици, по най-умопомрачителния анцуг, от модна гледна точка разбира се, беше
възможно най-удобния който имах, абе страшно си бях привързан към него. Носех и
любимия си суичер и той толкова фешън, и трябва да призная че малко се
притеснявах да не ме види някой и да ми пише минус така да се каже. Баси, да ви
кажа ако не ви е ясно – излязох да се изпикая до трафопоста, щото Иван
ремонтираше кенефа вече втора седмица и нямаше къде другаде да го направя. Всеки
път като излизах ми беше кофти, ама кофти само докато изляза от входа на блока
(панелен Рай номер пореден) и се озова на пустата улица, на тъмно, на студено и
някак приказно уединен, като не броим хората пред блока де – винаги има хора ...