Днес съм Алиса сред падащите златни листа, които като прашец се посипват върху отдавна премръзналото ми тяло. Спя. Не усещам вече теб, него, нея и всички измислени обещания са карти. Казах ти "Всичко коз" и заложих мен срещу теб, докато не ме контрира и не ме изгуби. Сега се крия сред същите тези карти, в къща, съборена от вятъра.
Днес съм Дама Пика и с розовото фламинго играем крикет. Пак губя. Себе си. И обичта. И разбирането. И посоката. Пътя. Светлината...
- Докато летя е тъмно, Алиса. Нали съм Пика.
"Черно-неподходяща. Невъзможно-трудна съм за обичане, Питър". Това е единственото, което си мисля, докато седя на пейката и гледам бора. Броя игличките и чакам. Той идва. Той винаги е бил рус, нарисуван с пастели и никога не е можел да лети. Повтарям "Нарисуван!"
Той с шал (би му отивало).
Той без шал, но с шапка. При това синя.
Той с тениска и риза отгоре.
Той с усмивка...
е по-хубав от всички други рисувани герои.
Пак летя, Питър, но този път без теб! Видя ли, че мога и сама? Видя ли ...