Днес съм Алиса сред падащите златни листа, които като прашец се посипват върху отдавна премръзналото ми тяло. Спя. Не усещам вече теб, него, нея и всички измислени обещания са карти. Казах ти "Всичко коз" и заложих мен срещу теб, докато не ме контрира и не ме изгуби. Сега се крия сред същите тези карти, в къща, съборена от вятъра.

Днес съм Дама Пика и с розовото фламинго играем крикет. Пак губя. Себе си. И обичта. И разбирането. И посоката. Пътя. Светлината... 

- Докато летя е тъмно, Алиса. Нали съм Пика.

"Черно-неподходяща. Невъзможно-трудна съм за обичане, Питър". Това е единственото, което си мисля, докато седя на пейката и гледам бора. Броя игличките и чакам. Той идва. Той винаги е бил рус, нарисуван с пастели и никога не е можел да лети. Повтарям  "Нарисуван!"

Той с шал (би му отивало).

Той без шал, но с шапка. При това синя.

Той с тениска и риза отгоре.

Той с усмивка... 

е по-хубав от всички други рисувани герои.

Пак летя, Питър, но този път без теб! Видя ли, че мога и сама? Видя ли? А не вярваше. Сякаш винаги съм се нуждаела от вечно закъсняващия заек да ми покаже пътя. Тръгвам и сама ще го намеря. Не ми е нужен. Летя!

Той и аз срещу стола. А на стола имаше единствено риба и часовник от бои. Над облаците летим заедно. Времето го няма, а аз го научих да лети. Можехме да плуваме, но някой запуши  хрилете ми и сега съм риба. С часовник. На стол. А той до мен. И някой друг, умножен по много.

Наблюдавам собствената си смърт. Собственото си погребение. Всички се смеят.

- Защо се смеете, Питър? Защо всички се смеят?

Аз и белият прах около устата ми. Не усещам вкус. Или нещо горчи. Аз до ъгъла. Аз с празен поглед, свита на кълбо, боляща, меланхолична, незнаеща, немислеща. Аз на екран-филм за собствения ми живот на бавен кадър, така болката ще е по-дълга.

Песента не е свършила, но всички шептят. Лежа върху булчински рокли, зашити една за друга и гледам света отгоре, отстрани, нарязан на хиляди парченца и залепен с тиксо. Така ли се лепяло сърце? Та то било лесно.

Тук ми е спокойно. Заради песента или заради стола, върху който имаше риба и часовник. С него ми е добре.

                                Излизаме. Излитаме през прозореца.

Край!