Църквата е в света, защото Христос дойде в света при нас, хората … Той ни приканва, а когато влезем в храма, ние спираме да говорим, или - вече не със свои думи ... От Църквата, която ни говори чрез Свещеното Предание, ние приемаме Божието Слово … На Света Литургия, повтаряме отново и отново думи и песни, идващи от Преданието на Църквата ... И те са останали там, защото обхващат всяка наша мисъл или проблем, всяко отделно щастие, нещастие ... Словото Божие - Божественият дар, може да бъде приет в пълнота непосредствено в храма, в църковното единение ... В храма ние сме едно - думите ни повтарят онова, което ни обединява ... Чувстваме се сигурно, като повтаряме казаното от светците или - прочетено в Библията ... И постепенно все повече се чувстваме като у дома си, въвлечени в онова, което е истинският ни дом - Божието Царство ... Но, съвсем не е достатъчно да четем и да слушаме Евангелието, необходимо е и да го изживеем ... Да си православен означава - да живееш с любовта към Бога и към ...