Преди много, много години, повече отколкото са песъчинките по морския бряг, ако щете вярвайте, но човешките същества се раждали със сбръчкана кожа, с бели коси, със сълзящи, почти невиждащи очи, прегърбени и треперещи.Те изглеждали като сегашните стари хора, само че в по-умален вид, но колкото повече години минавали, видът им се променял. Кожата им ставала гладка, розова и свежа, косите им потъмнявали, очите се уголемявали и заблестявали с младежки плам, тялото се изправяло. После когато остареели хората се превръщали в деца, накрая в бебета и така напускали света. Знам,знам че ще ви е трудно да повярвате, но уверявам ви, че казвам самата истина.
Тогава в едно голямо и могъщо царство царувал справедливият цар Севар. Доколкото въобще един цар може да бъде справедлив. Той бил щастливо женен за красива девойка от знатно потекло, която му родила две дъщери. Голямата нарекли Елиза, а малката - Микаела. Но още преди да пораснат и все още били сбръчкани и грозни, царицата се разболяла и само ...