Преди много, много години, повече отколкото са песъчинките по морския бряг, ако щете вярвайте, но човешките същества се раждали със сбръчкана кожа, с бели коси, със сълзящи, почти невиждащи очи, прегърбени и треперещи.Те изглеждали като сегашните стари хора, само че в  по-умален вид, но колкото повече години минавали, видът им се променял. Кожата им ставала гладка, розова и свежа, косите им потъмнявали, очите се уголемявали и заблестявали с младежки плам, тялото се изправяло. После когато остареели хората се превръщали в деца, накрая  в бебета и така напускали света. Знам,знам че ще ви е трудно да повярвате, но уверявам ви, че казвам самата истина.

                               Тогава  в едно  голямо и могъщо царство  царувал справедливият цар Севар. Доколкото въобще един цар може да бъде справедлив. Той бил щастливо женен за красива девойка от знатно потекло, която му родила две дъщери. Голямата нарекли Елиза, а малката - Микаела. Но още преди да пораснат и все още  били сбръчкани и грозни, царицата се разболяла и само за няколко дена се смалила, превърнала се в бебе и умряла. Цар Севар бил покрусен от загубата на любимата си жена, но и твърде зает с държавни дела, за да се занимава с възпитанието на децата си. Затова наел много прислужници, бавачки и гувернантки да се грижат за тях. Когато по-голямата сестра започнала да се променя и разхубавява, малката- все още грозна и отблъскваща страшно й завидяла.Тя избягвала да  стои близо до прекрасната си сестра, защото контрастът във външността на двете бил доста силен. Царе и принцове, които посещавали двореца по някакъв повод, обсипвали по-голямата принцеса Елиза с комплименти и подаръци  и се възхищавали от сърце на красотата ù. Малката Микаела подминавали с пренебрежение. А някои по-дръзки и не до там възпитани, изразявали откритото си отвращение от сбръчканата и грозна принцеса. И така ден след ден...  Веднъж тя така се ядосала, че решила на всяка цена да отстрани от пътя си хубавата Елиза, която я засенчва и задушава  като плевел. Заради нея тя се чувствувала така нещастна и излишна...

                             Една нощ когато всички в двореца заспали, тя го напуснала безшумно и се промъкнала незабелязано към царската порта.  Подкупила пазачите да я отворят  и се отправила тайно към  пазара на магьосниците, който работел  и през нощта. Принцесата имала пред лицето си спуснат плътен  воал, за да скрие грозотата си. Спряла пред сергията на  ловък африкански магьосник на име Гилеле, по-черен и от нощта. Той се усмихвал, показвайки  ослепително белите си зъби и попитал:

-  Какво те води към мен, загадъчна жено? Дали търсиш лекарство за несподелена любов, отмъщение за изневяра или ключ към богатство и власт? Аз съм тоя, който може да ти предостави всичко кoето пожелаеш.

- Слушай, мазна чернилко, не ми дрънкай празни приказки, ами ми кажи как да се отърва от присъствието на една жена без да се налага да бъде убита? - прекъснала го грубо Микаела.

Гилеле ù подал усмихнат едно шишенце с някаква тъмна течност и ù казал:

- Седем капки от тая отвара в чаша с вода или сок, която тя трябва да изпие са достатъчни да се смали и да се превърне в елфа по-малка и от кутре.  Но трябва да мине една нощ, за да се сбъдне напълно магията.

                             Нямало по-лесно нещо от това за коварната сестра. Двете сестри имали  обща спалня. На следващата вечер преди лягане злосторницата изсипала тайно седем капки в чашата с любимия сок на сестра си. Тя го изпила, нищо неподозираща, пожелала лека нощ и си легнала в пухеното легло. През нощта докато спяла  усетила, че завивките ù стават много големи и тежки, но успяла все пак да се измъкне някак от тях и продължила сладкия си сън. На сутринта леглото й се видяло странно и  доста високо, но Елиза с лекота скочила на земята и решила  да се погледне в огледалото. За нейно голямо учудване не видяла образа си в него.Това вече я ужасило и  изпаднала в паника.  Помислила си, че е умряла. Но когато посегнала да обуе златните  пантофки, те ù се видяли големи и дълбоки  като рибарски гемии. Най-после осъзнала, че е станала много мъничка.Тъкмо тогава в стаята влязла една от прислужниците, която помагала в обличането на момичетата. Тя не намерила голямата сестра в спалнята и уплашена побързала да съобщи на царя за нейното изчезване. Започнали да я дирят из целия дворец и даже извън него, но напразно. И следа нямало от момичето. А в това време смалената Елиза тичешком се промъквала през отворените врати и внимавала много да не бъде стъпкана и размазана от огромните човешки крака, ходещи край нея. Най-после успяла със сетни сили, задъхана и изтощена да се промъкне в огромната цветна градина на двореца. Било сезон, в който цветята отваряли своите цветове с цялата си пищност и разнообразие и пръскали наоколо ароматни благоухания. Край мъничката принцеса прелитали огромни и страшни животни. Всъщност те били пчели и пеперуди, но  изглеждали в нейните очи като летящи чудовища. Затова тя побързала да се покачи по дебелото стебло на едно красиво цвете и да превърне чашката му в свой дом. Стените му били нежни и гальовни и с мека светлина,  затова  се почувствувала защитена и много удобно в цветето.

                            Скоро омагьосаната принцеса се запознала със всички вълшебни духове обитаващи царската градина. Най-много й допаднали елфите и феите. Те като нея живеели в  чашките на цъфналите цветя или стволовете на дърветата. Градината била тяхната държава. Весели и безгрижни,  по цял ден летяли и обикаляли от цвят на цвят, от храст на храст и се радвали на живота. Много обичали да се шегуват и смеят и често се къпели в потока, който минавал през градината, пръскали се с вода и се надбягвали, качени върху гърбовете на сребърните риби...Новата елфа все още нямала криле като тях, но те й помагали като я хващали за ръце и я издигали във въздуха със себе си. Тя им разказала своята тъжна история и често си спомняла за баща си. Когато цар Севар идвал самотен да се разхожда в градината, Елиза  стояла някъде наблизо  и ронела безгласно сълзи. Но не смеела да му се обади. За съжаление това се случвало твърде рядко...

                                 Почти всяка нощ елфите си уреждали балове и танцували до зори. Гирлянди от светулки осветявали дансинга, изящните рокли на елфините и ефирните костюми на елфите. Десетки славеи  пеели в хор до изнемога и безброй щурчета им свирели с цигулките си, а елфите танцували ли танцували. В една такава прекрасна нощ  Елиза,на която наскоро били израснали крилца, била поканена на танц от елфа-принц Даниел. Той бил един от най-прекрасните елфи. Бил толкова съвършен с красотата си, че нямал равен на себе си. Цветята в градината се надпреварвали да го канят да си почива в техните съцветия, но той обичал да лети яхнал пеперуда или някоя птичка, да препуска и играе на гоненица с пухчетата на глухарчетата и на тополите. На Елиза ù било много приятно да чувствува Даниел до себе си по време на танца. Да усеща допира на пръстите му върху талията си, топлината на тялото му, дъха му върху бузите си. А Даниел открил, че девойчето има прекрасни обноски, съвършени маниери, глас като кристална камбанка, че танцува  великолепно и е прекрасно. От нея нощ нататък между двамата пламнала и се разгоряла искрата на любовта. Те станали неразделни. Заедно обхождали цветята и вдишвали аромата им, заедно се угощавали с див мед от една хралупа, в която живеели работливи пчели, заедно почивали върху цветовете на водните лилии в езерцето насред градината. Дните се нижели един след друг неусетно,  изпълнени с много любов и щастие. Но тъгата на  Елиза по баща й не отминавала. Тревите в градината започнали да прегарят, а цветята да прецъфтяват. Елфите започнали да се стягат за пътешествието си към топлите страни. Елиза не желаела да напусне родното си място. Един ден както седяли прегърнати с Даниел върху кошничката на прекрасна пурпурна  циния той ù казал:

 - Скъпа Ели, аз ще те освободя от злата магия и ти отново ще възвърнеш своя човешки лик. Обещавам ти, че това ще стане много скоро. За тебе съм готов на всичко. Бедното ми сърце не зная дали ще устои на раздялата  с теб,но винаги когато си помисля, че си в родния си дом, сред най-близките си хора, аз ще бъда щастлив. А всяко лято завръщайки се отново тук, ще те виждам макар и от далече и ще се радвам, защото и ти ще бъдеш щастлива.

- О, мили Дани, моля те не прави глупости! За да се развали магията, аз трябва да пия от вълшебната отвара на добрата магьосница Сирен. Тя има сергия на пазара на магьосниците. Знаеш, че основен закон на елфите е да не се месят в човешките дела. Ти като принц и бъдещ техен цар трябва да го спазваш най-много. Защото ако го нарушиш, може да загубиш правото си да управляваш народа си. Освен това е много опасно за теб да стигнеш до тоя пазар и да откриеш Сирен. Всичко може да ти се случи. Можеш да бъдеш смачкан, убит, ранен или пленен от някой зъл магьосник. Тогава аз ще те загубя и ще умра от мъка.

              Но на следващата нощ  в разгара на бала  Даниел го напуснал и поел по пътя на опасностите и риска. Той полетял извън пределите на царската градина и се отправил към пазара на магьосниците. Елфите са слънчеви създания и през нощта силата на крилата им е слаба. Затова принцът често кацал на безопасни места и си почивал докато събере отново сили. Той трябвало да се пази от прилепите и от нощните грабливи птици, които били врагове на елфите. Когато най-после открил магьосницата Сирен силите му били напълно изчерпани. Но все пак успял да кацне на рамото ù и да ù разкаже цялата история на Елиза.Сирен погледнала в магическата си сфера и казала:

-  Аз виждам кой е омагьосал принцесата. Това е нейната сестра,  която е закупила отвара за магията от най-злия африкански магьосник Гилеле. Но имам вълшебно питие, което ще върне образа й на човешко същество.

                      Тя подала едно много малко шишенце,в което се виждала зеленикава течност. След това  взела Даниел в дланта си, духнала лекичко срещу него и промърморила някакво заклинание. Даниел станал невидим.

- Сега , миличко мъниче, си вече невидим и можеш да се прибереш при своите безопасно.Ти ще виждаш всичко,но теб няма да те виждат докато стигнеш при тях в градината.Момичето, което обичаш е щастливка, че има толкова смел и готов на всичко в името на любовта  любим.  Сбогом, красиво създание и бъди щастливо.Ти го заслужаваш.

                         Когато елфът подал стъкленицата на Елиза и ù разказал преживяванията си, тя се разплакала от щастие и от мъка. Радвала се, че много скоро ще се озове в прегръдките на баща си, но тъгувала още повече, че ще се раздели с любимия си Даниел.

                          В двореца настъпила неописуема радост щом  внезапно се появила изчезналата от дълги месеци красива Елиза. Цар Севар не бил на себе си от щастие. След първите изблици,  той пожелал да чуе цялата история на момичето си. Когато разбрал, че малката му дъщеря е виновна за страданието на всички, страшно се разгневил. Заповядал веднага да я доведат при него. Разкаялата се Микаела се хвърлила в краката му да моли за пощада и милост, но  същото направила и Елиза. Тя се обърнала към цар Севар с думите:

- Татко, царю наш, моля те прости ù! Та тя още  е само едно неразумно дете.Направила го е от глупост. Но аз не съжалявам, защото при моите приятели - елфите срещнах голямата си, единствена и най-прекрасна любов. Влюбих се до полуда в принца на елфите Даниел и бяхме двамата неизказано щастливи.Тук при теб ми е много хубаво, но аз няма да бъда щастлива без моя Даниел.Затова те моля, мили  татко, позволи ми да се завърна отново при моя прекрасен любим и завинаги да бъдем двамата заедно. Обещавам ти, че всяко лято ще се виждаме с вас. Аз ще съм мъничка, но ще идвате в градината и там ще си говорим до насита и ще се радваме един на друг.

                       Цар Севар бил мъдър цар, затова и царството му било могъщо. Той се размислил и си казал, че щастието на Елиза е над егоистичните му планове и любов. Затова макар и с болка на сърце, но дал съгласието си неговата Елиза да се върне завинаги при любовта си. Принцесата поискала от сестра си Микаела да ù даде магическата отвара на магьосника Гилеле, за да се смали оново. Превърнала се пак в прекрасната малка елфа и полетяла към своя принц Даниел.А той загубил своята любима самотно стоял на брега на потока и тъжно въздишал.Някой внезапно затворил с шепи очите му. Той доловил нежния аромат на Елиза, но не можел да повярва. Щом я видял, двамата се хвърлили в обятията си и се затъркаляли по тревата докато накрая цопнали във потока пощурели от щастие.

           Когато лястовиците потеглили на юг, най-отпред на гърба на една лястовица летели Елиза и Даниел. Те летели към своето щастие...