Jun 9, 2019, 9:49 AM

В жълтия град 

  Prose
312 1 2
1 мин reading

                       — Какво е то? — настоя Бартън с пресипнал глас. — Какво е това нещо, което ти знаеш, а аз не зная?

                       — Знам кой си — шибнаха го като камшик думите. — Знам кой си в действителност!

                                                                                                                                            Филип К. Дик "Война на реалности"

 

  Жълтият вятър подгони жълтия смях от очите на дневните статуи. Въздухът се превърна в скут на страха, дълго люлян и отглеждан с проклятия. Жълтият вятър увисна над града и обви всичко в жълта омара. Тежка, сладникава, трупна. Под пипалата й вече нямаше нищо, никой и никъде. Само една жълта безпространственост и безвремие. Безреалност.

  После отнякъде /омарата беше погълнала и посоките/ потече вода. Първите капки изпискаха ужасени и, съскайки, умряха от допира с жълтата отровна димка. Но отнякъде /може би все пак отнякъде/ прииждаха нови и нови. Те пробиха пелената и скоро мръсни жълти парцали започнаха да се свличат от плененото тяло на града. Очертаха се улиците, площадите, дърветата. Всичко беше както преди, дори дневните статуи бяха същите. В слепите им очи стоеше притаен същият жълт смях. Той чакаше жълтия вятър. До следващия сън. И до следващия дъжд.

 

 

1994

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Райна, Мариана. Това е едно от "екологичните" ми творения. Описала съм Кърджали след обгазяване от ОЦК. На това ми приличаше. По това време четях "Война на реалности" и предполагам образът на града, който някога е бил място на светлината, но се е превърнал в място на хаос, грозота и разложение, ми е повлиял. В романа се прави паралел и с човешката душа. Един от "загубилите" образа си на бог е лекар. Въпреки че става въпрос за езически богове - Ариман, както и Ормузд и дъщеря му, същото важи, според мен и за християнството - всеки от нас носи Божия образ в себе си, но той е изтикан и помътнен от греха. Тази част от нас е недостъпна за нас самите и това носи печал.
  • С един цвят какво направи! Пак ще го чета, много интересно!
Random works
: ??:??