В мебелния магазин
В дома й всичко беше подредено. Шкафове, фотьойли, дивани, гардероб, маси, столове… Чисто, лъскаво, естетично. По нейната естетика. Наследена от майка и баба. Най-важното – нищо излишно отгоре! Нищо!
След храна – измитите съдове в шкафа. Няма нужда да изсъхват, ами ако някой ги види на сушилника? Никакви дрехи – в коридора дори имаше шкаф, а в него се прибираше всичко. Сухо, мокро – там. Да е скрито.
В едната стая е мъжът й. Нямаше как да го сгъва в гардероба, налагаше се да го търпи отвън. Поредна мебел, но се налагаше – образът на старата мома е още ретрограден, така че един ден преди години се омъжи.
И остави другото, ами не излезе свестен тоя. Хорските мъже ходят на работа, после се запиляват по кафенетата, та цял ден не ги виждаш, а мъжът й… Тоя се оказа, че в свободното време драскал. Рисувал, казва… Да, бе! Рисуват ония, които продават и вземат пари. А тоя – за себе си, на приятелчета подарявал, носел на изложби и после си ги прибирал… Фукльо! Не си стои в шкафа…
Отгоре на всичко се оказа, че имал някакви награди, ама парите дарявал за дечурлига. Да рисували?!
Ееех… Наистина, ако можеше и мъжа си да прибере при останалите прибори… В шкафа. Идват гости, изважда го, демонстрира, че притежава и тази домашна принадлежност, после отново на тъмно… Е, и понякога да го ползва в спалнята. Колкото за отпускане преди заспиване…
А така леко ще стане в дома й. В този прекрасен мебелен магазин за чудо и приказ, демонстрация на вкус и сериозно отношение към света. Най-вече към себе си…
На гости в блога - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
