В милостта на това, че те има
Събира сили
моето перо,
дете на разума и на сърцето,
в мастиленото ти море да топне своя връх…
Дума не съм и не бива да съм.
Може би, някой ден, в твоето изречение…
Ако ме призовеш, ще съм точката там, ако ли не… Ще се търси друго решение.
Виждам. Изгаряш от страст. Свлича се пепел от твоята огнена същност, но, останал сам и без плът, в пепелта си… Рисуваш привързващо отражение. После, с присвити очи, гледаш го и се питаш: “дали е за мен…?” Аз, като зрител, преглъщам мига и не смея да кажа “да” или “не”.
После сънувам…
Как дълго горя в милостта на това, че те има, и макар, че сънят ми не носи на сол, плува в най-синята ти вода, и се смее, щом види как носиш му истинска раковина.
Сякаш удар с камшик е смехът. Радостта се прибира при своите риби, там, където вълните не ронят брега и страхът от живота на суша все още го има.
И се будя с вкуса на солта. Тя ми остана от твоите устни. Щом обикна нечия суета, тя ми напомня, че…
Вече от нея съм вкусвала.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И аз ти благодаря, Светле ❤
-
Силве, нека просто да кажа: Благодаря! Благодаря за това, че те има...
-
Чувствено и мъдро!
-
Марианка, това поощрение, от човек врял и кипял, при това успешно боравещ със средствата на Прозата, за мен е изключително ценно. Навъртам се, край лагерния огън, който палите, "вслушвам се" в споделените истории, но все още дивотията на символизма владее душата ми... Може би някой ден... Благодаря Ти!
-
за Ади - https://otkrovenia.com/bg/proza/prikazka-bez-kraj-istoriyata-na-petela-po-ideya-na-rosen-balabanov
-
Знам, че ме очакваш, затова...
-
"Така е устроен светът на връзките между събитията и хората, че в крайна сметка съществува вечно противоречие между “искам и трябва” , “ длъжен съм и задължен съм” и разни други, отвличащи вниманието на потърпевшите от най-важното нещо на този свят- Обичта. Обичта на този свят разполага с ограничено време – един човешки живот за да изрази светлината на сърцата на всички живи същества. Обичта е като слънцето- обикаля земята и се случва, когато е от другата страна на планетата да не я виждаме и тогава делата, които занимават умовете и душите ни са противоречиви и лишени от нужното количество топлина. И тогава раздаваме светлината на Любовта, която имаме в сърцата си, но не получаваме от Обичта онази ласкава милувка, която ни е нужна за да усещаме връзката със спомените и с надеждите и плановете си здрава и жива. Имаме нужда от перце и от гласчето на ранобуден петел за да стигнем там, където близкото и далечното се срещат и съществуват едновременно. Там живеят вълшебствата." Очаквам
-
Ще има.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
