Роло изпитваше върховно блаженство. Разпънал палатка между президентството, министерския съвет и новия парламент, в триъгълника на властта, той се чувстваше като попаднал едновременно в бермудския триъгълник и не по-малко опасния от него окосмен триъгълник, от който мнозина смели мъже не се бяха завърнали. Течеше 71-ят ден на протестите под надслова "Мутри вън", а точно от толкова дни Роло бе спрял хероина. Идеята му беше чрез този протест да се пребори с наркотика веднъж завинаги. Затова в негов интерес бе правителството да не подава оставка. Около него правеха масови гладни стачки, но все от пълнички по-пълнички - с цел да отслабнат. А той беше станал мършав, сал кожа и кости. Зениците му светеха като върхове на топлийки и тялото му трепереше, не - буквално тракаше по прешлените, все едно костенурки се тропаха. Около неговата палатка бяха накацали свръхзаоблени мамчета. Сластни матюрки. Никой не знаеше къде са им децата и имат ли изобщо такива, но Роло това не го бригаше - важното е, ...