Няма оправдания на греха с „естеството“, което от грехопадението е противоестествено.
Няма основание за замяна на нормалното (вечното) с ненормалното модерно (временното).
Няма причина за прекрачване на посочената мяра, запазваща човешкото достойнство.
Няма разумност в излизането извън защитните граници на Божествените Закони.
Няма ропот срещу Божията воля, дори да не е разбран Божия промисъл.
Няма отхвърляне, като ненужни, на страданието, болестта, изправянето пред смъртта, които пробуждат душата.
Няма непримиримост към старостта, която е очакване за одухотворен завършек на живота.
Няма човекоугодно съгласие с разтлението на човека, което днес се нарича съвсем незаслужено „любов“.
В православието не сме, за да бъдем приемани такива, каквито сме, а сме, за да станем тези, които Бог иска да бъдем. Това изисква усилия. Което отхвърля конформизма.