1 min reading
Няма оправдания на греха с „естеството“, което от грехопадението е противоестествено.
Няма основание за замяна на нормалното (вечното) с ненормалното модерно (временното).
Няма причина за прекрачване на посочената мяра, запазваща човешкото достойнство.
Няма разумност в излизането извън защитните граници на Божествените Закони.
Няма ропот срещу Божията воля, дори да не е разбран Божия промисъл.
Няма отхвърляне, като ненужни, на страданието, болестта, изправянето пред смъртта, които пробуждат душата.
Няма непримиримост към старостта, която е очакване за одухотворен завършек на живота.
Няма човекоугодно съгласие с разтлението на човека, което днес се нарича съвсем незаслужено „любов“.
В православието не сме, за да бъдем приемани такива, каквито сме, а сме, за да станем тези, които Бог иска да бъдем. Това изисква усилия. Което отхвърля конформизма.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up