1.04.2021 г., 10:53

В православието няма конформизъм

652 2 2
1 мин за четене

 

Няма оправдания на греха с „естеството“,  което от грехопадението е противоестествено.

 

Няма основание за замяна на нормалното (вечното) с  ненормалното модерно (временното).

 

Няма причина за прекрачване на посочената  мяра, запазваща човешкото достойнство.

 

Няма разумност в излизането извън защитните граници на Божествените Закони.

 

Няма ропот срещу Божията воля, дори да не е разбран Божия промисъл.

 

Няма отхвърляне, като ненужни, на страданието, болестта, изправянето пред смъртта, които пробуждат душата.  

 

Няма непримиримост към старостта, която е очакване за  одухотворен завършек на живота.

 

Няма човекоугодно съгласие с разтлението на човека, което днес се нарича съвсем незаслужено „любов“.  

 

В православието не сме, за да бъдем приемани такива, каквито сме, а сме, за да станем тези, които Бог иска да бъдем. Това изисква усилия. Което отхвърля конформизма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вярващите в Бог са неподатливи на нравствените промени в обществото. Те са памет, съхраняваща нравствената чувствителност на човека, такава, която винаги е хармонизирана със света, независимо от епоха и цивилизация. И това в нашата съвременност все по-ярко се откроява. Благодаря ви, Младене, Димо за съпричастността!
  • Абсоютно си права, Бояна!
    Вяра и конформизъм са безусловни антагонисти. Невярващите са вертикално крачещи покойници. Техният живот е един блуден сън, който свъ. Свършва в триизмерното пространство. Споделям мислите ти и те поздравявам!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...