Глава 1
Събуди се и помириса свежия въздух. Зърна скрежта. Усмихна се на зимата, а после усети как ледена ръка гали шоколадовите й коси. Усмивката изчезна от лицето й. Тя се надигна, за да види кой бе прекъснал насладата й. Когато погледна кървавочервените му очи, първоначално се изплаши. Тя бе готова да извика, но отново усети същата ледена ръка да запушва устата й. Той прошепна с медносладкия си глас:
- Не викай, няма да те нараня!
Тя знаеше това много добре, но не разбираше страха, който се надигаше в нея. Тогава в главата й изникна спомен от сън. Точно така! Тя го бе сънувала, но имаше нещо различно. В съня й той я бе оставил да извика, защото знаеше, че никой няма да чуе. В съня си тя не бе уплашена, а радостна. Той се беше усмихнал лукаво, а после бе забил острите си снежнобели зъби във врата й. Тя мигновено изключи спомена от главата си и се върна в реалността. Усмивката отново се върна на лицето й. Тогава той също се усмихна, но не така лукаво като в съня й, а се усмихна по нач ...