В страната на книгите
"Thе knowledge is power! - Знанието е сила!"
Семейството се настани в замъка-хотел, разположен сред вековна гора. След вечерята, изморени от дългия път, родителите си легнаха. Но братът и сестрата бяха решили да отидат в полунощ в библиотеката. Нямаше как да заспят - те бяха в замък! Такова събитие не се случва всеки ден. Всяка една секунда трябваше да бъде пълноценно използвана. Никога нямаше да съжаляват, че не спаха през тази нощ - преживяването си струваше!
Още щом влязоха в библиотеката се натъкнаха на неповторима гледка. Книгите бяха излезли от полиците и се рееха из просторното помещение под звуците на тиха, класическа музика. После започнаха да излизат през прозорците. Наредиха се така, че всяка от тях се превърна в стъпало от вита сълба. Която подканящо заблестя в мрака. Братът и сестрата трепетно тръгнаха по нея. Любопитството им беше по-силно от страха! Тя ги отведе в приказна страна. Там всичко беше направено от книги. Пътища бяха павирани с книги, за градежа на сградите вместо тухли бяха използвани книги. Царският дворец също не правеше изключение. Дори паметниците по площадите бяха всъщност модернистични скулптури, направени от книги. Разбира се, имаше и зеленина. По поляните и парковете растяха цветя, по листата на които бяха изписани мъдри сентенции. По листата на слънчогледите и репея имаше изписани цели стихотворения и дори - поеми. По плодовете и зеленчуците бяха написани математични, химични и физични формули и задачи, които се научаваха и решаваха в момента, в който "ги изядеш". Същото важеше и за сладкишите. Дори планините в тази приказна страна бяха от книги...
Страната се обитаваше от оживелите от книгите герои. Разиграваха се бойни сцени, кацаха летящи чинии с извънземни; препускаха динозаври, изживяваха се любовни драми и т.н. и т.н.
...Децата се завърнаха по магическата стълба изморени, но преизпълнени с впечатления! Легнаха си и веднага потънаха в дълъг, напоителен сън. Когато се събудиха късно през деня, още преди да слязат за обяд, изтичаха в библиотеката. Лавиците бяха изрядно подредени...Нищо не подсказваше за снощното приключение. Решиха вечерта в полунощ да дойдат отново...
© Радослава Антонова All rights reserved.
