В тъмното 7 част
Multi-part work to contents
- С кое какво ще правим? – смръщва лице Шмръц, в неволен опит да скрие усмивката си. – С Баба винаги правим едно и също, не помниш ли?!
- Съобразяваме се, донякъде, с необходимото, не го превръщаме в неотложно и винаги си пъхаме носовете в Бабините работи. – рецитира и се смее Ти, но си личи, че мислите й са другаде. – И гледаме, ще ме прощаваш Бабо, негонени, макар и гузни, да не бягаме.
- За една бълха не изгаряй цялата черга. – достолепно отвръща Баба. – Езикът кости няма, ама кости троши.
- Едно мислиш, друго казваш, трето вършиш, Бабо! – изтърсва Шмръц. – С един акъл, като моя, кое по-напред...
- Такъв е животът ти! През повечето време има с кого да говориш, ала няма за какво да разговаряте, но пък ти е хубаво – душата ти се пълни с онова, което попиват очите ти. Събираш пътища, свързваш краищата им и ги подпъхваш между редовете на книги четени-недочетени, писани-недописани и ги превръщаш в спомени. И се питаш: „ами ако...?“ И когато решиш, че има за какво да говориш...
- Няма с кого! – отсича Шмръц. – Е, Бабо, за какво ти се говори? Нали затова ни събра?
- И без петли съмва, деца. Омръзна ми да събирам хвърлените камъни на казаните думи, че и Ти се захвана с този занаят, за ужас на мало и голямо. Време е, кой каквото дробил, да си сърба.
- Ами, Онзи? Дето ти е в къщата?
- И на него време му трябва, да се отърси от навиците си да съди за хората по себе си, че сам ще се затрие, като не се милее. Да върти стръковете от цветето на живота между пръстите си и да мисли – кое в душата му е негово и кое чуждо, че да си върне светлинката. За друго ви събрах. – въздъхва Баба. – Помните ли девиза на клана?
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
