В тъмното 8 част
Multi-part work to contents
- Какво за девиза? – подскача Ти. – Девизът е: Знам какво говоря; Знам какво искам и Знам как да го постигна. С усмивка!!!
- И кога за последен път постигна нещо с усмивка? – ровичка Баба в остатъците от огъня с другата си кука за плетене.
- О, ако обичаш, да не би да се каниш да извъртиш тъй нещата, че да се посмеете с Шмръц за моя сметка?
- Е?!
- Египет!
- Какво за Египет?! – настоява Шмръц.
- Ами посетих го!
- Глупости! Нали пандемията ни натика в къщите, като вещи в гардероб...
- Е, добре! – въздъхва Ти. – Примъквам се, с пакетче чипс и петък вечерно настроение в леглото, намествам се, усмихвам се до уши и заспивам след втората реклама на филма, или някъде около нея. Кой да ти каже, че и какво пък?! Климатикът топли, завивката – мекичка, съботното утро предстои...
- И?
- И се озовавам... На романтична вечеря в пустинята. Само не ме карайте да ви описвам цвета на пясъците, загадъчността на гробниците, огромния залез, светлината на газените фенери, разходката с камили и... Че ми се доплаква.
- И?
- И се събуждам. В тъмното. В жегата. С пясък по шията. С адски много пясък по лицето. С усещането, че съм изгубила спътниците си, се давя в собствената си пот. И докато потъвам в жегата и пясъците на някакъв оазис, первам с ръка лампиона. Освестих се. Дишах. Въздишах. Светнах.
- Хи-хи-хи...
- И се захванах да изривам натрошения чипс, но усещането за Сахара ми остана.
- Хи-хи-хи...
- Хи-хи-хи...
- Ами вие?! Ах, вие... Хи-хи-хи...
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Чудничко въображение 
