В търсене на работа
Стоя във външната, футуристично заградена с найлони част на кафене. Чакам приятелка. Не си губя времето докато дойде. Отворила съм телефона и чета предложения за работа. Регистрирана съм в няколко електронни трудови борси. Защо ли? Ами според психолозите, човек трябва да сменя работата си през около 5 години. Максималният срок да станеш добър служител, да разгадаеш всички добри и лоши черти на шефа и колегите и вече да изпаднеш в ямата на рутината и досадата. Пък и търся себе си и работата, с която ще се чувствам полезна и щастлива. Започвам да чета:
Кредитен инспектор - тия луди ли са? По- гадна институция от банковата няма. Тя е в дъното на кажи-речи всички световни проблеми.
Представител на фармацевтична компания ?! Мнението ми ( споделено от доста хора) e, че фармацевтичната мафия е по-сериозна заплаха за света от всички терористични групировки взети заедно.
Представител на фирма, производител на хранителни продукти - по - зле и от фармацевтична компания. Към лекарствата поне посягаме по- рядко, отколкото към храната. Пък и това храна ли е- Е-та, хормони, модифицирано ДНК .
Имам си принципи, старая се да ги спазвам. Не мога да лъжа,не мога да убеждавам хората в неща, с които не съм съгласна и в които не само, че не вярвам, но и ме отвращават.
Последно предложение – шофьор на камион ! Това ми идва малко в повече. Нали съм посочила критерии. Някой май не си вършат работата съвестно. Постепенно се развеселявам.
Сещам се как преди всяко отиване на гости се води дълъг диалог, за начина на придвижване. Вариантите са :
-Отиваме с колата, мъжът ми не пие. Неприемлив за него.
- Отиваме с колата, на връщане карам аз. Неприемлив за мен. Алкохол не пия. Проблемът е шофирането.
- Отиваме и се връщаме с такси
Ако не съм отстоявала достатъчно себе си, се случва вариант две. Аз, предполагаемият шофьор на камион първо вадя две възглавнички от багажника. Иначе виждам само волана. Слагам ги на шофьорската седалка ,намествам я, намествам си огледалата, фаровете, повтарям си наум някой важни неща – от къде се включват чистачките, накъде са предавките. Помолвам се! За всеки случай! През това време алкохолните промили в кръвта на мъжа ми сигурно вече са стигнали нормата за шофиране, ама така и така съм разбутала всичко в колата, карам аз. Още преди първия легнал полицай се сещам да намаля.Колата започва да киха, ахааа да изгасне и аз рязко натискам газта. Предните гуми са точно в подножието на препятствието. Следва яко подскачане и ехидното:
- Забрави да раздадеш каските, преди да тръгнем.
Кипвам! Ако не е тъмно и ако по тротоара не се мотат разни съмнителни субекти, ще сляза и ще се прибера пеш. Ама е тъмно. Стискам зъби и продължавам.
Става ми ужасно смешно, представяйки си как карам камион. Разхилвам се. Хората от съседните маси започват да ме гледат леко неодобрително.
С усилие преглъщам смеха. Намирам си нещо друго за четене. Статия за малкия брой жени в Исландия. И че, на всеки чужденец , оженил се за местна жена, всеки месец се заплаща не малка сума. О, времена! И докато си помисля „О, нрави” в горния ъгъл на дисплея се появява реклама за смяна на пола. Комбинацията от двете направо изглежда като предложение за работа. Сменям си пола и отивам в Исландия.
Започвам да се кискам. Още по – неодобрителни погледи от съседните маси. Пък и от по- отдалечените. Грабвам си чантата и на бегом (кискайки се ) изчезвам от кафенето.
Страх ме е, че някой съвестен гражданин може да се притесни за душевното ми здраве и да звънне на 112. И ето ти от търсене на работа – жълта книжка.
Добре че съм в България и гражданите не са толкова съвестни и загрижени за околните.
© Blue All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви Мариана, Силвия, Стойчо!
-
Усмихнато и увлекателно написано. Поздравления!
-
Ех, ако гражданите бяха много загрижени в България,то линейките още повече щяха да са дефицит!😅
-
😊
-
И рутината и работата, която не ти е по сърце убиват, Mazaco. Пепи- една операция и си за там
-
що не бях мъж.... ах, Исландия
-
Много хубави размисли поднесени с хумор😊
Лично аз съм попадал в капана на рутината. А рутината убива! -
Благодаря, че прочетохте Петър1, писано е преди около три години. Надявам се информацията за Исландия да е все още актуална
-
...Никой никъде не е загрижен.. нищо лично, просто всеки си върши работата. И си търси работа пак и по същата причина. А работата е...дебела!... Приветствам новите предизвикателства! Поздрави за творбата!
-
Благодаря за информацията за Исландия 😂
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
