В търсене на своето второ крило

"Всеки от нас е ангел с едно крило. За да полетим, трябва да намерим човека с другото…"

Какво е човешкият живот? Низ от сривове и изкачвания, низ от красиви и грозни думи, болка, тъга, мъка, после пак нещо вълнуващо... Животът е в различни цветове. Понякога сив, друг път цветен... Цветен е, когато се влюбваме, черен е, когато губим някого, но в повечето случай е сив. И така, в забързаното ежедневие не обръщаме внимание на малките цветове, които се опитват да проникнат като слънчев лъч и да ни накарат да се усмихнем. А какво е животът без усмивка!

Допивах си следобедното кафе сама вкъщи и се наслаждавах на облачетата дим от цигарата, които игриво се надбягваха, влизаха едно в друго, сливаха се и изчезваха... И си мислех за това, че вече съм в зряла възраст, имам семейство, дете, което скоро ще хване своя път в живота, имам работа, която обичам и се чудех - защо, при цялото това богатство. не се усмихвам.

Какво ми трябва още? Нима това е малко?! Как протича един ден - сутрешното кафе, работата, домакинстване, телевизия или книга, понякога разходка. Нима не е достатъчно, какво още? И тогава намерих отговора на въпроса – липсва цвят, липсват усмивки - онези усмивки, които карат очите ти да блестят. А заблестят ли очите, си готов да летиш. Тогава се сетих за мисълта, че за полет трябват две крила, и се огледах... За съжаление нямаше да мога да полетя. Нямах оная глътка въздух, която ни прави живи и окрилени.

Така минава животът - в търсене на цветове. Като се обърна назад и направя равносметка, има цветове, красота и хармония, но с течение на годините всичко придобива сив оттенък и ние изпадаме в плен на рутината, на познатото, движим се все по веднъж вече зададена програма.

И изведнъж установяваш, че си сам, независимо от всичко и всички, които те заобикалят. И както си мислех, гледайки облачетата цигарен дим, си казах, че трябва да осъществя мечтите си, защото какво е човек без мечти!?

Миналото си е минало, но ако не си буден, с отворени очи за настоящето, то, докато се огледаш, ще е отлетял животът. Ще изпуснем аромата на живота.

Миналото е свършено. Да се поучим от миналото и да го оставим да си замине. Бъдещето все още не е тук; може да се планира, но не трябва да си губим времето в безпокойство за него. Когато спрем да преживяваме това, което вече е станало, когато спрем да се притесняваме за това, което може никога да не стане, тогава ще живеем в настоящия момент. Тогава ще започнем да усещаме радостта от живота и може би ще намерим своето второ крило, за да летим!

http://www.vbox7.com/play:0e7ba075 


     Mila

Ако не е позволено, но много ти се ще, значи може.